Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2011 17:45 - Американските училища в Самоков и тяхното обществено влияние
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 10981 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 12.06.2016 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Американските училища в Самоков и тяхното обществено влияние

Публикувано във в-к "Седмица", бр. 227, 2011 г.
Публикувано и в:
imageimage

Публикувано и в:
image


protestantstvo.com/read/4997

Copyright © Георги Хаджийски

 image

Епохата на Хатихумаюна е твърде сюблимна за разпадащата се огромна Отоманска империя. Успяла на първо време да избегне своето рухване под ударите на агресивната Руска външна политика, но пък попаднала след Кримската война (1854 – 1856 г.) под изключително силната зависимост на Западноевропейските си съюзници, Турция прави редица опити за реформи във вътрешнополитическо отношение, целящи нейната модернизация. С оглед въвеждане и на образователни реформи през 1869 г. се издава Закон за образованието. Този закон дава тласък както на новобългарското просветно движение, така и на проникването на редица авангардни образователни идеи в империята.

По онова време малкото и бедно днешно градче Самоков бил един от големите, богати и благоустроени градове в Европейска Турция, в който съжителствали представители на почти всички по-големи етнически общности в империята – българи, турци, евреи, гърци, арнаути, сърби, власи... Живеещите в града българи били образовани и дейни и много от тях взели активно участие в големите обществени движения на българския народ през 19 век – за църковна еманципация, за новобългарска просвета, за политическо освобождение. И понеже в основата на модерното просветно движение стои образованието на национален книжовен език, а в основата на създаването на съвременния български книжовен език е залегнал направеният превод на Библията от протестантски мисионери и техни български съратници в средата на същия този сюблимен 19 век, навярно заслужава да бъде споменат и фактът, че наред с твърде агресивно наложения източнобългарски диалект за основополагащ от един от съпреводачите на Библията – П. Р. Славейков, в превода на Библията са участвали и двама макар и не чак толкова известни за българското обществено съзнание самоковци – К. Фотинов и Х. Сечанов. И навярно именно техните контакти с протестантски мисионери скоро след това превърнали Самоков в център на българската просвета.

В средата на 19 век Съединените американски щати не само не били познатата ни днес суперсила, но и разкъсвани от вътрешните си противоречия между Севера и Юга, се намирали в твърде интересното си състояние на вътрешен изолационизъм. Бидейки далеч от тогавашните цивилизационни центрове на света, в които се създавали шедьоврите на елитарната култура – Париж, Лондон, Виена, Москва, за американците, живеещи в условия, близки до днешната демокрация, не било чуждо както да избират начело на своята държава дори и късно научили се да четат и пишат президенти като А. Линкълн, така и да популяризират своята масова култура, създавана от произхождащи от народните низини автори като М. Твен. По една или друга причина в онези времена, влиянието на американската култура, на американския светоглед, на американския дух, било почувствано и в сърцето на Балканите от поданиците на турските султани.

Първите опити за създаване на американски протестантски училища по българските земи били направени през 1860 г. – в Пловдив, мъжко мисионерско училище и през същата 1860 г. – в Стара Загора, девическо училище. По една или друга причина дейността на тези учебни заведения в споменатите наши градове се оказала неособено успешна. На провелия се през месец юни 1871 г. в Стара Загора Първи събор на мисионерите в Европейска Турция били взети решения за преместване на девическото училище от Стара Загора в Самоков още същата година и през следващата – 1872 г. да бъде преместено и мъжкото училище в Самоков. Измежду изтъкнатите аргументи заслужават да бъдат споменати здравословният климат, чистата вода, по-благоприятното средищно разположение на Самоков, позволяващо привличане на възпитаници от Тракия, Македония и Мизия, както навярно и трайното настаняване в този град на протестантските мисионери Морс, Лок и Пейдж след 1866 г. закупили значително количество недвижима собственост от лумпенизирани местни хора.

Девическото училище в Самоков първоначално имало две учителки и директорка, а ученичките били 35. Постепенно то успява да разшири своята образователна дейност, като учителките в него станали 4, а ученичките – около 50, привлечени от обширна територия – от Ямбол до Разлог. Курсът на обучение бил четиригодишен, а учебната програма включвала вероучение, английски език, български език и естествени науки. През 1881 г. училището било преименувано в «Девическо бордово училище», а след 1894 г. в него са въведени задължителните държавни образователните стандарти, които го приравняват с гимназиите в страната. В първото десетилетие на 20 век училището вече предлага шестгодишен курс на обучение, като обучаващите се в него девойки достигнали до 120, от които от самия Самоков – не повече от 20-ина. Голямо внимание се отделяло на музикалната подготовка – преподавало се пеене, пиано, хармониум. Ученичките били обучавани по време на своите дежурства в пансиона към училището и на така необходимите за всяка дама домакински умения.

 Мъжкото мисионерско училище, което било открито на 22 октомври 1860 г. в Пловдив и преместено под името „Богословски пастирски курс” през 1869 г. в Стара Загора, първоначално било с едногодишен курс на обучение. По време на установяването му в Самоков през 1872 г. курсът на обучение в него вече бил  четиригодишен. Учебната програма включвала естествени науки, вероучение, английски език и български език. И понеже първоначално нямало никакви учебници на български език, самите мисионери се заели да ги изготвят – така били създадени учебници по аритметика, алгебра, геометрия, физика. Първоначално за ученици били привличани бедни момчета, които се издържали с труда си към мисиите. Образователната дейност била специализирана главно в сферата на богословието, като училището първоначално било именувано „Богословска семинария”, а след 1881 г. - „Американски колегиум и богословски институт”. След 1889 г. в него били въведени общодържавните образователни стандарти на българските гимназии. Курсът на обучение първоначално бил петгодишен с един специален богословски клас, а след въвеждането на държавните стандарти, училището вече предлагало седемгодишен курс с програма на българска реална гимназия. Годишно в него се обучавали около 90 ученици от цялата страна.

Напълно в духа на американските образователни тенденции за предлагане преди всичко на практико-приложно обучение, за сливане на ученето и практиката, заслужава да бъде споменато, че училището разполагало не само с пансион,  но и с училищна печатница, както и с дърводелска работилница. В тях учениците работели навярно не толкова за да подпомагат своята издръжка, колкото за да изградят у себе си вечно търсените човешки качества – трудолюбие и умения за вършене на различни стопански дейности. Към училището имало много ученически дружества – литературно, въздържателно, певческо, „Утеха”, гимнастическо... Съществували и изборни ученически комисии, които заедно с надзирателя се грижели за водене на сметките и снабдяването на пансиона с необходимите за всекидневния живот неща.

Американското училище в Самоков предлагало образование на изключително високо качество – по английски език, а и по всички останали предмети. В това училище учи първият българин завършил Харвард, Стоян Кръстов Ватралски, а по-късно в печатницата към училището работи Георги Димитров.

Безспорно американските училища в Самоков оказват силно влияние и в сферата на стимулиране на конкуренцията в образованието по богословие у нас. С оглед намиране на адекватни решения на американското образователното предизвикателство през 60-те и 70-те години на 19 век започват множество инициативи за създаване на специализирано българско богословско православно училище в Самоков, които в крайна сметка, през 1876 г. довеждат до откриването в този град на „Самоковското рилско богословско училище”, прераснало в съществуващата до днес Софийска духовна семинария "Св. Йоан Рилски"

 След Първата световна война било взето решение за закриване на американските училища в Самоков. Но под влияние на огромния обществен интерес това било отложено. През 1926 г. проф. Флойд Х. Блек пристига в България за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища. Собсвеността в Самоков е закупена от мисията Байбъл Ландс, която продължава да развива образователна дейност в региона до средата на 20 в. В резултат на настъпилата диференциация между светското и духовното образование през 1929 г. светското училище е преместено в с. Симеоново край София под името „Американски колеж”, а „Богословският институт” е закрит. През 1932 г. в Самоков се открива „Евангелска богословска семинария”, съществувала до 1944 г.

Днес Американският колеж в София, наследник на Самоковското училище, е най-старото американско училище извън границите на Съединените американски щати.





Гласувай:
6



1. haralanov - Хм...
12.11.2011 18:13
Макар и в рамките на Османската империя...Хубави времена са били тогава за българските земи.Мнозина биха подскочили при тези мои думи...Не ми пука!Тяхна си работа.Но твърдя,че след Гюлханския хатишериф и Хатихумаюна Османската Империя макар и една разпадаща се Империя действа твърде бързо,радикално и модерно за онова време...
цитирай
2. georgihadjiyski - Мнозина биха подскочили при тези мои думи...
12.11.2011 18:52
Мисловните стереотипи са голяма сила. Макар, че в края на т. нар. "петвековно турско робство" българите да са били не само най-многолюдният народ на Балканите, но може би - и най-богатият, единен и динамично развиващ, жизнен народ, в съзнанието на почти всички от нас епохата на турското робство е наситена с негативизъм, с отрицание и омраза към "лошите турци - поробители". Същевременно, макар че след 45-годишното славно социалистическо съжителство в топлите обятия на великия СССР, българският народ да излезе смазан, ограбен, беден, жестоко разкъсан, изчезващ... огромна част от нашенците хранят само най-топли чувства към "братушките руснаци".
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Горе Йелоустоун!
23.04.2016 10:37
Доле США! Световен джандарм, ксплоатартор на нородо, чорбаджия изедник!
цитирай
4. georgihadjiyski - долу лозунгите, да живеят вечните двойни стандарти
01.05.2016 11:11
slavimirgenchev1953 написа:
Доле США! Световен джандарм, ксплоатартор на нородо, чорбаджия изедник!

Ето какво пише за опита за възстановяване на американския колеж в Самоков известният самоковски писател, бивш кмет, заместник кмет, публицист, дългогодишен общински съветник от БСП и БКП, възпитаник на МЕИ и Академията за обществени науки в Москва Христо Ярловски в първи том на своята книга "Самоковски истории", стр. 25: "Неочаквано тази идея, (за възстановяване на колежа, бел. м.), бе подхваната от популярната и влиятелна по това време Зелена партия на Каракачанов. Те организираха многолюден митинг в Южния парк на столицата, който мина под мотото "Да възстановим Американският колеж в Самоков." Беше открита подписка, в която за един ден изразиха своята подкрепа над 5000 човека. Своя подпис сложи и тогавашния посланик на САЩ в България - Сол Полански. Събитието беше широко отразено от всички национални медии." Според Хр. Ярловски обаче след това се случва следното: "Делегация от току-що появилите се самоковски демократи беше посетила посолството (на САЩ в София, бел. м.) със следното искане - задръжте нещата една - две години, докато дойдем на власт, и тогава ще го направим колежа ние, а не комунистите. Междувременно идеята и прокараният от нас път бяха прихванати от ръководството на Благоевград с подкрепата на всички местни политически сили и Американският университет - едно от най-престижните висши учебни заведения в България, отиде там."
И понеже е всеизвестно, че отговорността и вината винаги са лични, индивидуални, а не партийни или групово - колективни, твърде голямо недоумение буди фактът, че имената на тези "самоковски демократи", причинили такава вреда на регионалното икономическо развитие на Самоков в условията на постиндустриалната, информационна епоха, са пропуснати - за разлика от обилно цитираните относително незначителни със своя принос за местното обществено развитие личности.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2304718
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031