ПОД ИГОТО 16.10.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Човек се умълчава понякога не от умора да протестира, а от страх, че от едно стъпало нататък това започва да разгражда човешкото в него. Че вечното "Не" - на феодализирането на Пловдив, на превръщането му в поредния "прихванат" български град чрез уж съвсем законова трансформация на държавно имущество в частно, на отвратителното и напълно бездарно купуване на медии, на нискочелия слугинаж на други издания в името на любовта към сервирането - започва да руши личната ти енергия за съграждане, отмива усещането за смисленост на отреденото ти човешко време. Утехата тогава намираш в усещането на песъчинката, която с времето отмива срама на пирамидите. И понякога, но само понякога, пее със своите братя и сестри под силния вятър.