Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.11.2008 17:40 -
МАЛКАТА ТРИУМФАЛНА АРКА
ПОД ИГОТО 24.11.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Ватикански вестник прости на английският певец Джон Ленън за изказването му преди четири десетилетия, в което се казва, че Бийтълс са по-известни от Христос. Прошката е малката триумфална арка на истината, през която може да мине единствено сърцето, но не и историята. Джон Ленън е отдавна сред ангелите, свири рокендрол, гледа иронично през кръглите си очила и не се интересува от папските дела на земята. Живите имат сметки за оправяне с мъртвите, те не могат да намерят спокойствие в дните си. В ежедневните си битки с миналото човек някак неусетно преминава през живота си. Но нали не може всичките ти дни да преминават в разправа и саморазправа с миналото? Защо историята така ядно ръфа тялото на настоящето? Дали не живеем, за да се помирим с историята, докато животът ни самият се превръща в история?
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Ватикански вестник прости на английският певец Джон Ленън за изказването му преди четири десетилетия, в което се казва, че Бийтълс са по-известни от Христос. Прошката е малката триумфална арка на истината, през която може да мине единствено сърцето, но не и историята. Джон Ленън е отдавна сред ангелите, свири рокендрол, гледа иронично през кръглите си очила и не се интересува от папските дела на земята. Живите имат сметки за оправяне с мъртвите, те не могат да намерят спокойствие в дните си. В ежедневните си битки с миналото човек някак неусетно преминава през живота си. Но нали не може всичките ти дни да преминават в разправа и саморазправа с миналото? Защо историята така ядно ръфа тялото на настоящето? Дали не живеем, за да се помирим с историята, докато животът ни самият се превръща в история?
Търсене
Блогрол