Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.12.2008 16:20 -
В КРАЯ НА КРАИЩАТА, НЕСЪСТОЯЛ СЕ ЖИВОТ
ПОД ИГОТО 17.12.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Комунизмът винаги е разчитал на нещо елементарно - умората на човешкия материал. Изронването на логическите усилия. Привеждането на надеждата. Огъването на вярата в доброто. Прекършването на очакването, че в животът, освен всекидневното зло, е втъкана и нишката на доброто. Не човек, а желязо не е метафора, а научно наблюдение. Става въпрос за фундаменталната разлика между живото и мъртвото. Между онези, които могат да изпитват болка и съмнение и онези, които не могат. Защото неродените, железните, фундаменталните, те не са се родили все още. Те са в утробата на своята идея, тя е техния свят и затова те са недосегаеми. Защото са извън живота. Затова и живота не може да ги победи, а само времето. Само в неговата безразлична крива те ще видят краха на нашето провалено време и своя , в края на краищата, несъстоял се живот.
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Комунизмът винаги е разчитал на нещо елементарно - умората на човешкия материал. Изронването на логическите усилия. Привеждането на надеждата. Огъването на вярата в доброто. Прекършването на очакването, че в животът, освен всекидневното зло, е втъкана и нишката на доброто. Не човек, а желязо не е метафора, а научно наблюдение. Става въпрос за фундаменталната разлика между живото и мъртвото. Между онези, които могат да изпитват болка и съмнение и онези, които не могат. Защото неродените, железните, фундаменталните, те не са се родили все още. Те са в утробата на своята идея, тя е техния свят и затова те са недосегаеми. Защото са извън живота. Затова и живота не може да ги победи, а само времето. Само в неговата безразлична крива те ще видят краха на нашето провалено време и своя , в края на краищата, несъстоял се живот.
Търсене
Блогрол