ПОД ИГОТО 18.2.09
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Забраниха целувките на перона на аглийската гара "Уорингтън", Северна Англия, защото създавали навалица и задръствания. Какво е животът, без онзи миг на изпращане, в който подпечатваш с целувка договора със съдбата, за да  върне твоя любим отново при теб, да го запази по дългия път из релсите на времето, да го отбрани от изкушенията на случаиностите? И когато целуваш любимия, и когато вагоните се измъкват от гарата, ти всъщност целуваш времето, принасяш твоето собствено време като жертва пред неговия безмълвен олтар! Всяка целувка на гарата е жертвоприношение, молитва, обет, ритуал,сълза, вик. И в онези празни мигове, когато любимия е заминал, ти чуваш как си сам в празното сърце на времето и твоята единствена надежда е любовта. Нека да не отнемаме на лѝбовта един от последните й храмове - гарите, на които се изпращаме и посрещаме с целувка!