ПОД ИГОТО 10.4.09
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Виж ти, да доживееш до миг, в който не говоренето, а мълчанието изразява моралната ти позиция! Така да те заобиколят палячовци на протеста, слуги на словото, шутове на ругатнята, борци на румсървиса, че да се чудиш как да млъкнеш, как да не позволиш на прекипялата тиня да те завлече ведно с мъртвите корени, обезглавените дървета, пресъхналите извори, треперещите треви. Мълчанието нараства в тебе като вик. Като дума, която искаш да запратиш срещу всички, които изнасилиха словото, прелюбодействаха с него, осъдиха прелюбодеянието, качиха го на ешафода, разпнаха го, накъсаха го, а след това се ожениха за всичките му части, пръснати из потъналия в мълчание площад...Ето това нелогично, но героично българско мълчание поддържа зида на националната сграда. Мълчание, което с гордост и достойнство посреща нелепото битие на българското.