Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2009 12:25 - ТРИ ЧАШИ БЯЛО ВИНО ЗА КРАСИВИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ
Автор: podigoto Категория: Новини   
Прочетен: 1650 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 24.05.2009 12:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Добър вечер на всички приятели, които са се събрали в този двор.

Не малка част от вас са артисти и знаят, че жанра „ Слово за премиера” не може да се сравни по трудност с каквото и да е художествено произведение. По същността си това е донос срещу самия теб, написан в пълно съзнание и подписан собственоръчно.

 

И докато се опитвам да ви кажа няколко думи за важни за мен хора и неща, ще ви помоля да не забравяте, че поводът за събитието тази вечер е книгата, а не авторът. Най – често, ако му бъде позволено да избира, авторът ще избяга от собствената си  премиера. Защото той  съзнава дълбоко в себе си, че е само част от красивите случайности, довели до раждането на книга или картина. В този смисъл, тази вечер ваш  изключителен домакин е случайността.

 

Ще се опитам да обясня какво имам предвид.

 

Нищо друго, освен чистата случайност, не отложи преди 4 години произнасянето на реч при откриване на изложба на художника Атанас Хранов. В приготвеният текст за първи път се появи героят Наско Х. непроизнесеното слово бе взето от художника Хранов и в разстояние на 3 часа - без мое знанеие - той направи малка книжка, която той успя да раздаде на гостите си. От бързане дори не бе успял да се преоблече.

 

Та ако Атанас Хранов не беше направил това, ако не ме беше окуражил, правейки тази малка книжка, ако не ми беше дал да я пипна с ръка, ако не бях чул веселите възклицания за направеното, ако някой не ни беше подхвърлил лекомислено въпроса „А кога ще има още?” – нищо от всичко, което  после направихме заедно с него, още по-малко – тези две книги,  нямаше да се появи на бял свят.

 

Тази случайна среща с Атанас Хранов ме спаси за писането, накара ме да се радвам на словото и като предмет. Да срещнеш в дълбокия космос на провинцията приятел, който – като старинен бронзов далекоглед – да ти показва паралелните светове, ти самият да се окуражиш да погледнеш в своите паралелни светове, а и да му ги покажеш, а после с изненада да откриете, че гледате един свят, но от двете страни на далекогледната тръба – това е чиста случайност.

 

Красива, чиста, изящна случайност.

 

И за да ви убедя, че животът и измислицата са в  необяснима и възхитителна хармония, ще ви кажа, че единственото напълно отрицателно мнение относно последната изложба на Наско Хранов, наречена „Астрономия на вишните”, бе във форума на българското астрономическо дружество, където анонимен учен се възмущава от свеволието на Хранов да открива нов дял в астрономията без каквито и да е научни доказателства.

 

В името на точно тези случайности тази вечер ви моля да изпиете първата си чаша с бяло вино.

 

Нека втората е за случайната среща с издателство Сиела, където ме заведе Валери Начев - книжар, другар на думите и приятел. Три дни след изпращането на ръкописа вече пътувахме за преговори с директора Желев и редактора Гетов. Решени, че няма да се даваме лесно, призовали цялата твърдост, на която сме способни, ние бяхме определили точки, от които няма да отстъпваме. За първи път в световната литературна практика на преговори с издателство отиваха първо, литературния агент Начев, второ, авторът, трето, художникът Хранов и,четвърто,  главният герой на книгата Наско Х., представляван от Атанас Хранов заедно и поотделно с неограничена безотговорност. Та на тази среща ние предложихме издателството да издаде  книгата, като изрично подчертахме, че хартията, визията на книгата и всичко останало няма да го оставим в техни, на издателството ръце, а ще го поверим единствено и само на Димитър Келбечев поради причини, които няма да обясняваме. В този миг чистата случайност прие образ в лицето на редактора Гетов, който каза” Ааааа, това да не е братът на моята състудентка Евелина от Пловдив? Ама, да, разбира се. Ех, че хубаво ще стане!”

 

Окуражени от този светкавичен успех, ние предложихме да направим и втора книга, продължение на първата, вече с твърди корици, изцяло цветна и нетърпимо луксозна. Приемането на новото условие окончателно ни освободи от притеснението да мислим на глас за трилогия, което и направихме в следващите три секунди. Директорът Желев сви рамене и каза:Как така без трета книга, та нали имаме и втора?” Глаголът „имаме” в случая бе крайно неясен, защото  към онзи момент ние все още нямахме и първа. В този момент Атанас Хранов не издържа и се вклини с предложение за създаване на юрганчета за книги от коприна с негови образи и фрагменти. И това се прие без условия и крайно възторжено.

 

В преговорите настъпи подозрителна, реактивна тишина. Обзе ни паника, защото бяха приели не само  предварителните ни изисквания, но и онези, които нямахме. В този момент аз предложих да купят и една акумилиращата печка, която предния ден бях изхвърлил от къщи. Съсредоточеното изражение по лицата на редактора и директора искрено ме притесни и веднага отеглих предложението си. Печката, между прочем, още е на разположение, ако някой се интересува.

 

Искам да ви кажа, че никога не съм си представял толкова фини, леки, хармонични, изпълнени с доверие и жестове отношения между автор и издател. Те ме карат да съм убеден, че българските издатели се учат не само как се правят книги, но и как се създават автори. В  момента българската литература се развива така, както никога през последните 130 години, особено в частта на прозата. И вярвам, че както „Жанет 45” спаси българската поезия, така и издателство „Сиела” спасяват и прераждат българския роман, българската проза изобщо.

 

 

Третата чаша с бяло вино е за бавния град. За градът без време. За градът, в който можеш да живееш само когато си щастлив. После той си отива от теб, за да живеят и други хора в него. За града, след който можеш да опишеш всички други градове на света, без да се притесняваш, че ще сбъркаш, защото духовете на вечните градове си приличат. За града, който не само ни е дарил живот, но ни е подарил и време, за да му се радваме. Третата чаша е за бавния град и за красивите хора, които живеят в него.

 

Наздраве и благодаря на всички Ви!

 

 Премиера на книгата "Малката светица и портокалите", постоянна експозиция на Енчо Пиронков, Градска художествена галерия, Старинен Пловдив, 23 май, 19.00 часа

 




Гласувай:
0
0



1. kosara2008 - !!! И
24.05.2009 15:39
попътен вятър на книгата, а на автора и...много здраве,лично щастие и обич:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podigoto
Категория: Новини
Прочетен: 572479
Постинги: 244
Коментари: 295
Гласове: 1205
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930