Младен Влашки. „Българската проза през 2008 година” – В: сп. „Страница”, бр. 2/2009 г.

Макар да бе номинирана за награда „ВИК” „Колекционер на любовни изречения” на Александър Секулов не отговаря на догматичното теоретическото определение за роман. Роман тя се превръща едва във фантазията на всеки читател, който „донаписва” интригата, свързваща отделните кратки истории – фрагменти от един голям любовен сюжет. Определението „изящен” задава втората стъпка на играта на Секулов – предизвикателството, което преминаващо границата, на която сме свикнали. Но това е предизвикателство апел към едно ново поколение, на което оплакванията от ежедневието са втръснали, на което нормалното състояние му е леко недостатъчно, на което жаждата за живот се явява в характерни за new age образи. Къде се опитва да ги заведе този апел? В митологичните пространства на копнежа. Повествованието на Секулов не иска да играе ролята на информационно слово – да разказва история, да предава психологически състояния, да описва непознати, но налични географски светове, то иска да изгради свой собствен литературен свят. Авторът открива  вратата към такъв друг свят в интензивността на любовните чувства. Сюжетите се развиват във фантазен пространствено-предметен свят, т.е. в реално несъществуващ свят с точни цветове, мириси, физически качества. Тъкмо такъв един свят (за разлика от отвлечения свят на абстракциите или по-хладния на мислите) може да провокира въображението на днешния модерен читател, възпитан в епохата на мултимедията – със силна визуалност ,съчетана със силен звук и всичко това в клипова дължина. В подобен художествено овладян свят майсторството на пишещия се измерва  в постигането на органичност, в умението да не допуснеш несвойствен елемент в строежа. Нещо, с което поетът Александър Секулов се е справил майсторски. Защото е спазил принципът на всяка една колекция. Да не е всеядна, да не е безкрайна, да има своя вътрешна логика, сиреч да има своя вътрешен ред и граници, от които насетне работи въображението и родената в него чувственост. И когато това въображение е светло и игрива като картините на Наско Хранов, които са същински ключове към отделните истории, на читателя зрител не му остава нищо друго освен да се отдаде на своя копнежен свят.