Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2010 18:24 - Думи на писателя Емил Андреев за книгата " Карти и географии", казани на премиерата на 20 май в СКЛАДА, София
Автор: podigoto Категория: Новини   
Прочетен: 1852 Коментари: 0 Гласове:
2



Картографиране на изящното или Сашо С. и сияйната словесност     Когато преди два месеца в София се наложи спасително да представям “Малката светица и портокалите” от Александър Секулов и трябваше буквално за три часа да прочета книгата, аз не предполагах, че тази история на изчезването, задъхваща се от топоси, образи и метафори, ще ме завладее така, че да съжалявам за краткото време, което имах, за да се подготвя за представянето. Все пак, сторих го, но с устно слово, като се опитах да изтъкна с какъв изящен белетрист ще си има работа читателя. Тогава казах, че ако някога пиша есе за творчеството на Сашо, то то непременно ще е именно за тази негова изящност, която Симона Мирчева съвсем справедливо нарича “маниашка” и която дори я кара да левитира, докато чете. Права е жената! Тогава, в София, подхвърлих и работно заглавие за есето в стила на автора – “Сашо С. и изящната словесност”. Ала ето, че преди две седмици, на бойния празник на труда и в приказното родопско село Косово, Сашо ми подари поетическия си сборник “Карти и географии” и ме помоли да кажа няколко думи за него на днешното представяне тук, във вечния Полвдив, където “часовникът спира и светлината е обла”. Признавам, освен разтърсващата му поема “Лятото и зверовете”, публикувана в списание “Страница”, не бях чел други стихове от Александър Секулов. Е, аз съм само пристрастен към прозата автор и рядко чета поезия, но не бих казал, че нямам своите фаворити сред живите съвременни български поети. Ще спомена само някои от тях, за да добиете представа за вкуса ми: Борис Христов, Иван Здравков, Ани Илков, Румен Леонидов, Божидар Грозев, Юри Лучев... Веднага искам още сега да кажа, че към тези мои любими поети аз с чиста съвест вече мога да добавя и името на Александър Секулов. Това, разбира се, си е мой вкус, но аз мога да го обоснова с факти – а те са стиховете на Сашо, които ме карат да настръхвам, докато ги чета. Още с началната поема “Лятно време”, посветена на художника на книгата, Димитър Келбечев, започнах да проумявам и кое е разковничето за успеха на белетристичните книги “Колекционер на любовни изречения” и “Малката светица и портокалите”. Такава магическа и изящна проза може да пише само поет, който дръзва да заяви, че “живее с нежността като с роднина”. Звучи дори самонадеяно, но е вярно. И ако романите на Секулов могат с право да се определят като “изящни”, както самият той е заявил в подзаглавието на единия, то за мен стиховете му са сияйни. В тях има много светлина, сол, вода и хоризонти, бяла жега, пръски вечност и сънуващи богове. Какво повече!  Стихотворения като “Гарвани”, “Тиха лирика”, “Храмът” и “Лирична митология” за мен са изключително постижение и се родеят с най-доброто в българската поезия. А циклите “Възхитително и леко” и “Сияен и прозрачен” със своите стегнати четристишия – един особен вид българско хайку, ме накараха да повярвам, че “Във Пловдив е дарба да се завърнеш, дори да не вярваш, че си бъзсмъртен”. Едва ли аз съм, човекът, който може да дава оценки, но целият сборник, брилянтно съставен и отпечатен, е едно възвишено картографиране на изящното. Прави чест на издетелство “Сиела”, че не е щадило средства да произведе такъв книжен продукт, подобаващ на нивото на текста в него. И още нещо, след като с удоволствие и няколко пъти прочетох “Карти и географии”, аз отново се върнах към “Колекционера” и “Светицата” и чак тогава, признавам, усетих истинската наслада от шеметното и магическо пътешествие на героите в тези два поетични романа, които са рядкост, да не кажа, че няма други такива, в българската литература. Питам се, какво ли признание ще получи Александър Секулов за своето творчество? Дали “ще стане конник, дявол, смърт и рицар”, както сам той пророкува, или сияйното му словесно съновидение ще го води към все по-магически реалности? Не искам да бъда категоричен, но с подобни книги Александър Секулов вече си е осигурил трайно присъствие в съвременната българска литература, дал е заявка за класичност и думкащите в сърцето му думи едва ли ще му дадат покой, докато е жив. А сега, като пожелавам на добър час на Сашо и на книгата му, позволете ми да прочета едно от любимите ми негови стихотворения, което е най-сигурното доказателство за моята пристрасност.   Тиха лирика           Най после сам, но и самотен. Достигнал себе си. И съхранен. Как тънки са човешките ми кости, а в клетката им – моят дух смирен.   И не угаснал, а наведен над сърцето, готов да се съмнява, че съм жив. Но аз съм още млад. И ето: наместо да се пръсна – пиша стих.   Простете ми красивата измама, но аз ви лъжа, че живея тук. Отдавна в думите ме няма. И думите са просто празен звук.   Едничкото, което ни остана – да бъдем безсловесни същества. А не под яростната ежедневна лава телата да са вкаменени божества.   Наравно със тревите и пчелите да следваме космическия ход. И в тъмното пространство на душите да бъде тихо. Като в сън на бог.         Благодаря ви за вниманието!    20 май 2010                         Емил Андреев


Тагове:   май,   казани,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: podigoto
Категория: Новини
Прочетен: 544303
Постинги: 244
Коментари: 295
Гласове: 1205
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031