Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2010 19:53 - ПОЕЗИЯТА Е.
Автор: podigoto Категория: Новини   
Прочетен: 2610 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 14.06.2010 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПОЕЗИЯТА Е.



Поезията и поетът се срещат в тъмните води на времето като айсберг и Титаник. Поетът е млад, току що конструиран, окичен с гирляндите на светлината, шумен и нагъл в желанието си да покорява картите,географиите и съпругите на пасажерите, блестящ в капитанската си униформа, постоянно избърсващ с небрежен жест невидимите прашинки от еполетите и екселбантите си. Дори когато вижда тъмния силует на ледената планина срещу себе си, поетът си свирука болерото на лекомислието, защото стиска здраво руля и е уверен, че ще се разминат елегантно – като тореадор, огънал се над рогата на връхлитащия бик, а после ще чуе така необходимите за вестибуларния му апарат аплодисменти. И те наистина ехтят оглушително, докато долу, под вълните, един остър леден ръб не прави своя хирургически разрез в металния корпус на поета и водите на времето не започват да пълнят трюма.   Поетът е кораб, който бавно поема времето в себе си и потъва. Поезията е внезапно замръзнало време, което бавно се топи, докато отново се превърне във вечност.   И сега, днес, когато на палубата все още е шумно, сред пасажерите не е настанала паниката на оцеляването, когато корабът е само леко накренен, но все още бърза към спасението, капитанът е застанал на мостика, застинал в желанието си да разбере как, накъде и защо плава.   Поезията е ненакърнимо мълчание. Думи, които те карат да чуваш тишината. Далекоглед, с който можеш да надникнеш отвъд хоризонта. Телескоп, с който можеш да се откриеш сред звездите.   Чуйте заклинателните думи на Христо Фотев:   Не позволявай да умра – закриляй ме от страшното приятелство на хората, които те изгубиха – показвай ми измамата на техните ласкателства, - не ме убивай с тяхното признание.   Фотев е написал тези думи за родината си, за България. Но има ли поетът друга родина, освен самата поезия? Могат ли границите и езиците да бъдат бъдат затвор за думите му?   Поезията е защитната реч на всеки един народ пред Господа. И ако има българско изкуство, което ще пренесе – като мост – във Вечността българския дух, то това не е българската музика, българския театър, българското изобразително изкуство. Да ме прощава Емил Андреев, но няма да са и българските романи, разкази и пиеси. Там, отвъд, сред скитащите щастливи и волни духове на различните народи и нации ще ни пренесе българската поезия. Тя е прашинката, частицата Бог, неразделимия на съставни части елемент, който ще остане след нас, за да разказва и обяснява неописуемия ужас и непоносимото щастие да си българин.   Нека ви припомня два поетически шедьовъра на българския поет Иван Методиев:   Ето един вик на ужас, съизмерим с най-великите стихотворения на световната поезия.   ВЪЛЧЕ   Страшен глад настана. Проскимтя вълчето. В скутите на мама блъска си нослето.   Мама няма мляко. Капка кръв му даде. После го облиза. После го изяде.   Без да искаш, мамо, стори го, нали?   Спри да виеш, мамо, хич не ме боли.   А ето и една спираща с красотата си възхвала на смисъла да си жив.   ДА СЛУШАШ   Да слушаш как в следлетните мъгли във капки се сгъстява светлината, не е ли хубаво – шуми навън липата и колко е щастлива, че вали.   Потръпва ожаднялото дърво, разлива се над улиците сиви, превръща се в дихания горчиви и сякаш в още нещо, но в какво?   Едно листо край погледа кръжи и с тънък звук денят се разпилява. Петна от въздух... Вятър ли повява в черупките на нашите души?   Така красиво всичко се руши, че нищото върховен смисъл става.      Някога, в сребърната антология на световната поезия, тези стихове ще заемат своето спокойно място до тези на Аполинер, Елиът, Кавафис, Уитман. Сигурен съм в това, бъдете сигурни и вие.   И когато посягате към томче със стихове, да знаете, че вие четете поезията, а тя ви разлиства. Връща ви вятъра между слепналите страници на битието, разчиства входовете на пристанищата, където корабите ви са полегнали в ежедневната сладост на ръждата.   Припомнете си тристишието на Борис Христов:   ИЗПОВЕД   Тя е плазма, а не кост – поезията може да свързва, но не и да носи.   В ежедневния си ужас и уплах от красотата, българското общество винаги е тикало своите поети на барикадата, за да затулят с телата си зеещите амбразури на смисъла и хармонията. Затова и в българските букварчета отсъства бялата, светещата българска поезия. Защото поезията може да бъде не само стон от изтичането на времето, но и щастливо стенание, което го спира и му подарява дрехата на вечността.
Думи пред приятели на премиерата на "КАРТИ И ГЕОГРАФИИ" НА 13 май в Старинен Пловдив и на 20 май в Склада, София, публикувани в първи брой на сп. Страница за 2010 година
 



Гласувай:
10
0



1. martiniki - :)
14.06.2010 21:31
и ето пак ухае на липи
и лятото така ме слисва

цитирай
2. анонимен - отзвук
15.06.2010 09:19
Отдавна знам, че българите сме талантлив народ. Вдъхновеното слово за поезията е толкова истинно, колкото е верен факта, че е написано от високо талантлив и одухотворен човек. Обичам поезията - тя е парфюмът в живота ни, тя е най-нежното човешко дело. Напълно споделям емоциите на автора и с удоволствие чета българските творци.
цитирай
3. yuliya2006 - Поезията е ненакърнимо мълчание. ...
17.06.2010 20:19
Поезията е ненакърнимо мълчание.Думи, които те карат да чуваш тишината.Далекоглед, с който можеш да надникнеш отвъд хоризонта.Телескоп, с който можеш да се откриеш сред звездите

ТОВА МЕ ПОКОРИ И БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. анонимен - пчелица тъмноглава - човече,
17.06.2010 23:07
вълчето на Иван Методиев ме покърти... така не съм плакала отдавна...
цитирай
5. анонимен - Абсолют
19.06.2010 17:50
Поезята е абсолют...Пишещите поезия са най-обикновени проводници и въпреки това няма друго такова усещане - стихове които да текат в кръвта ти,да поглъщат Аз-а ти и да ти позволяват да докоснеш за миг този абсолют... Поезията е !
цитирай
6. анонимен - http://diyanaboeva.blogspot.com/
04.07.2010 19:14
Малко ми стана сладникаво - ама да приемем, че е романтичната, а не превзетата страна и предства за... поета - безспорно значеща фигура, когато е добър и истински...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podigoto
Категория: Новини
Прочетен: 549748
Постинги: 244
Коментари: 295
Гласове: 1205
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031