ТРАКТАТ ЗА ИНФАНТИЛНОТО ИЗКУСТВО   Същност, система и съществуване на едноклетъчните                         Инфантилното изкуство е хралупа, в която се крият болезнено бездарните.             Липсата на талант и жаждата за публичност ги карат да  имитират изкуство.             Презират публиката и натрапват комплекс за изостаналост чрез крадени форми и идеи, нелепо привнесени и немарливо изпълнени.             Джебчии в полето на естетиката, те се отдават на виртуални фалшификации и манипулации чрез подработка на медии и журналисти.             Отглеждания журналистически инфантилизъм улеснява взаимодействията.             Изграждат се културни ПиРамиди, който трябва да бъдат рекламирани, но не и коментирани.             Усилието е през светското и лайфстайлното да се излезе от сферата на естетиката.              Освободени от скрупулите, съмненията, естествената разколебаност на таланта, те са свръхактивни в търсенето на пари. Не случайно чуждестранните фондации наливат финанси именно във форми, отричащи и разколебаващи класическите представи за изкуството с корени в хуманноста.             Легитимирани чрез медиите, маршът им преминава през държавните институции: министерства, европейски програми, общини, частни спонсори.         Имплантирани в организма на обществото, инфантилните артаджии работят само с младите.             Липсата на съпротивителни сили е тяхната хранителна среда. Лишени от координатна система, социално несигурни, естетически необразовани, младите и търсещи хора попадат в манипулативните акции на артаджиите, които йм внушават, че да си бездарен и инфантилен е достатъчно, за да си творец.             С подкрепата на дотиращи фондации се изграждат и израждат поколения естетически релативисти.             След мъртвата хватка на политическата коректност се налага и усмирителната риза на естетическата коректност.             Лакома прослойка от артаджии превръщат заниманието си от кауза в търговско предприятие. Основно гориво е ентусиазмът, разпалван, експлоатиран и осребряван по различни начини.             Задължителен елемент в цялостното поведение на инфантилите е стадното живеене.             Над втресяващата инфантилност е разпънат чадъра на скърпените понятия като „механизма на отчуждение и трасформация в тънката линия на менталното лимбо”.                 Тежките блудства с езика осигурят пред ненавижданата публика понятийна легитимност, внушат отегчение да се занимаваш с видимата лъжа и очебийното бездарие, хвърлят сребриста прах в очите на лековерните и облъчените.             Инфантилното изкуство е огледален образ на чалгата.             Там силиконови са гърдите, в инфантилното изкуство - душите.             Едното развращава нравите, другото – вкусовете.             Общото пиратско знаме е  липсата на каквото и да е умение, празнотата, нищото.             Масовите жертви са децата. В общество без образование, без справедлив социален ред, без традиции и ценностна система, те биват приучавани да приемат безобразното, плиткото, случайното, лековатото, инфантилното за изкуствоТО.             Биват тежко лъгани, че е възможно изкуство без занаят.             Това е победил комунизъм, а комунизмът е кич.             Самодейност плюс медии: това е формулата на победилия инфантилизъм.             Инфантилизмът на бездарните „културни” активисти.             Не търсете същност, не търсете занаят, не търсете умения. В края на краищата, не търсете красота, хармония, страст, чувства.             Ордите на инфантилните чехълчета се опияняват единствено от скоростта на множенето си и несъзнателното потреперване на крайниците си.             При получаване на естетическа критика реакцията им е директен призив към политическата коректност:             - Защо ме биеш?             Задължителният отговор е:             - Не те бия. Оценявам те.             Любим защитен механизъм е заместването на естетическото с етическото. Превръщането на критиката в нападка. Сигурни в липсата на смисъл, те са алергично чувствителни към всяка естетическа оценка.             Идеалът е да бъдеш засукан, препълен до гушата с чуждици, които не разбираш, лишен от собствени чувства, стълпен като стадо и заграждан от гегата на лъжлива модерност, размахвана от всеки самозван гуру с ямурлук от стадото на баща си или майка си.             Това е играта на инфантилните артаджии в България.             Тя е само в сегашно време. Едноклетъчните не се интересуват от категориите на вечното и непреходното. Днешният ден е всичко, което имат.             Затова не правят разлика между отделителната си система и „художественото” изразяване.                        Просто така им идва.             Бързи, нахални, самоуверени, те са вцепеняващо глупави и безкрайно алчни.             Толкова за тях.               Да захвърлим микроскопа и да се върнем към далекогледа и звездите.                                                                                                 Александър Секулов  

Браво за постинга ! Напълно съм съгласен с мнението Ви ! За жалост такива са съвремените творци и са много прозрачни и жалки погледнати отстрани!
Поздрави за поста !

Както много правилно отбеляза проф. Вучков в днешното си предаване, lidis е велика българска поетеса!

дръжте крадеца - ЛИДИС БАЧЕВ

Чудесно написано, но къде са имената? Дай имена, цитирай произведения, залей тук с всичко това - да се кефим и кискаме!

Звучи като цитирани лозунги, преписани от различни автори.
Нищо конкретно, никакво предложение или лично мнение.
И всичко това от човек, който преди години използва положението си и употреби искуството за да постигне собствените си частни меркантилни цели.
Сашо, не е ли по-добре да запазиш тишина след всичко, което натвори на Пловдив и на културата в този град...
Гледай си кръчмите, пий си ракийцата с аркадашите и си мълчи...
По-добре ще е...

Уважавам правото на всеки да има мнение за всичко, което съм направил или написал. Уважавам и правото на всеки да е анонимен в живота.

Радвам се, че те открих. Поздрави на стария Пловдив от копривщените от "Димчо Дебелянов"... и от мен! Етика, естетика и ...мааалко коректност. Малко от малко. Поздрав!

как без кинти се прави изкуство? ти специално колко пениса си лапал и колко сливи облизал, за да бачкаш във вестника на моя втори братовчед - Атанас Стоянов Спасов?
а за мене да няма място в тъпия всестни к МАРИЦА?! Като знам какви алкохолици сте.... КАК не ви е срам да се пишете интелектуалци бре? И хайде да не ме критикуваш, без да си чел нищо от мен! Разбираме ли се или ще се правиш на мъж? Че ми е писнал живота от неосъзнати хомосексуалци и путареси-поетеси!