2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Убеди ме Алекс, което само по себе си е цяло чудо при принципната несъвместимост на вкусововете ни. И смятам, че това е най-доброто му ревю от известно време насам. Причината – тази книга наистина те докосва.
Обърнете поглед на юг, към Средиземноморието и пръснатите гръцки острови. Създайте слънцето, морето, оставете хората сами да се появят, привлечени от тях. Бъдете богове поне за малко, както самият Секулов. И се насладете на безвремието, което се ражда сред летните жеги.
Разделението по нации, религии, езици и прочие е изкуствено, въпреки врясканията на фанатиците по улиците и телевизията. Доказателство за това са именно децата, които преодоляват всяка преграда помежду си. И както в миг създават шеметни, неразделими приятелства, така в следващия между тях зейват бездните на чистата омраза. Които се преодоляват с една усмивка малко по-късно, естествено.
Шест деца - Николас, Армандо, Алекс, Габриела, Пол и Франк - са заплетени в кълбо от противоречия. Първите трима си имат остров, другите им го отнемат. Сред плановете за отмъщение се заплита и първата, чистата, невинната любов, с което нещата стават неимоверно сложни за несвикналите с тайните деца. И са нужни бури, халища и смъртни опасности, за да се смирят техните духове, объркани от трепетите дотогава непознати.
Първо края ме разочарова, стори ми се, че между децата можеха да се случат далеч по-бурни събития сред опасностите, в които са приклещени. Но след като помислих (а за книгата не може да не мислите след края й), разбрах колко бъркам. Защото Секулов е описал деца, истински деца. Затова те са толкова уплашени, толкова мълчаливи, толкова внезапно отчуждени. Проблясъците на взаимопомощ се случват мимо личната озлобеност от ситуацията, за която всеки вини другите. И точно тук романът става реален като живота. Когато смъртта вече не е измислица на възрастните.
С този роман приключвам Седмицата на детската книга и съм щастлив, че избрах точно него. Не че е по-добър от всяка една от другите класически книги, за които писах. Но е нов, различен и съвременен, дишащ и искрящ като слънчеви зайчета по морските вълни. И го препоръчвам изрично.
За романа ОСТРОВЪТ В http://bibliotekata...
За "Островът" в "Библиоте...