Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
10.04.2008 17:14 -
ПОД ИГОТО 11.4.08
ПОД ИГОТО
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Американецът Сони Греъм, на когото било присадено сърце, се оженил за съпругата на своя донор, а след 12 години се самоубил по същия начин като дарителя си. По същия начин ние се опитваме да инплантираме сърцето на старата си любов в тялото на новата връзка. В началото сме щастливи, че сме оцелели, след няколко дни ни се вие от щастие и адреналин, а на третия месец дори изпитваме позабравеното чувство на щастие. Така минават годините, в които забравяме за сърцето си. То ежедневно е с нас, отмерва секундите на времето, което така бездарно разпиляваме. После напълно възмутено от нашата неспособност да се учим от времето и във времето, оглушително спира. И в тази непоносима тишина Господ произнася името ни.
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Американецът Сони Греъм, на когото било присадено сърце, се оженил за съпругата на своя донор, а след 12 години се самоубил по същия начин като дарителя си. По същия начин ние се опитваме да инплантираме сърцето на старата си любов в тялото на новата връзка. В началото сме щастливи, че сме оцелели, след няколко дни ни се вие от щастие и адреналин, а на третия месец дори изпитваме позабравеното чувство на щастие. Така минават годините, в които забравяме за сърцето си. То ежедневно е с нас, отмерва секундите на времето, което така бездарно разпиляваме. После напълно възмутено от нашата неспособност да се учим от времето и във времето, оглушително спира. И в тази непоносима тишина Господ произнася името ни.
Търсене
Блогрол
