ПОД ИГОТО 6.5.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
 Американският астроном Алън Маршър разкри пред списание "Нейчър" как черните дупки излъчват струи частици със скорост, близка до светлината, но и за пореден път призна, че човек никога няма да проникне в тайните на ядрото им, наречено вътрешен хоризонт поради голямата концентрация на масата му. По същият начин човек приема и любовта. Тя е огромна черна дупка, в чието ядро няма нищо, освен самата любов. Концентрирана, самодостатъчна, самопораждаща любов, извън чието поле няма хоризонт, няма планети, няма светове. От сърцето на това тъмно поле изригват струи светлина, като телеграми, които стоящите вън от любовта усърдни астрономи не разбират или обясняват винаги погрешно. Нищо не е способно да наруши или проникне в самотата - черното сърце на любовта. Отвъд нея се носи единствено милостивата тишина на космоса, в който и прашинката, и пустините, и черните дупки ,и галактиките са части от нерешеното уравнение на любовта, което Бог гледа втренчено.

Любов! Светлина! Тя озарява целия космос сърца. Сърца -трептящи и очакващи... Тя прониква и пронизва душите, освобождавайки ни от ,,чекиджийската самодостатъчност,,. Отваря очите ни за хората, за нови хоризонти, за нови светове... Нерешени уравнения?! НЕЕЕЕЕ! Кристална яснота!!!