2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Главният прокурор Велчев на бунт срещу престъпността, гласят заглавия в новинарските сайтове. Бунт, бунт, пък то – интервю във вестник „Труд”! Човек като си помисли как я громиха престъпността във вестника, докато главния им редактор се снимаше с обявените – сега! – за главатари на контрабандата : и разбира, че става въпрос за яка баданарка на властта.
„ Престъпният бизнес....добива мощ и постепенна легализация” пак е цитат от същото интервю. Грешка, и то съзнателна. Манипулативна грешка. Едрият = престъпен бизнес е почти 70 процента корупционен, държавно-властово протекционистичен, партийно рекетиран , медийно обслужван, контрабандно захранван. Неговата легимация не е постепенна, а напълно завършена чрез създаването на политически партии около определени бизнесструктури. Изборите - на фона на липсата на гражданска култура, на генно обезсиления народ, на медийната манипулативна диктатура – са въпрос единствено на средства. Превръщането на престъпниците в партийни босове е напълно завършен процес.
Новият министър на МВР знаел как да се справи със задачите си... А старият? Знае ли главният прокурор, че предишният министър не знаеше? Ако знаеше, защо мълчеше? Кой му казваше да мълчи?
Наименованието „мафия” едва ли било важно.... Доколкото е известно, Борис Велчев се е занимавал с художествен превод. Би трябвало да е наясно, че поезията е това, което умира, изчезва в превода. Същото е, обаче, и с обикновените думи. Когато бягаш от употребата на думата „мафия”, ти бягаш и от истината за мафията. Не можеш да си в конфликт с думите и да си в съгласие с истината.
Ежедневният опит да си държиш главата над блатото на медийните и словесни манипулации на властта, прокарвани по всевъзможни канали, уморява. Превръща животът ти в съпротива. Лишава те от прозрения в работата, чувствата, живота ти. Ако притежаваш и капка гражданско чувство, усещането, че в България злото е гъсто и може да се реже с нож, е травмиращо. Знаеш, че навсякъде по света е така, но тука властта е прекалено ниско, усещането за натиск и липса на въздух е влудяващо. Вътрешните монолози, които всеки води с видимите корени на злото, в края на краищата, ни пресушават. Защото злото има цялото време и цялата държава. А ние имаме само едно стебълце на собствения си живот и едно сърце за съпротива.
10.05.2008 16:36
10.05.2008 16:36
12.05.2008 11:04
30.05.2008 02:53