Щабът на Реставрацията се намира в президенството и Първанов е неговият символ, идеолог и ръководител. Реставрират се несъстоятелни фигури от миналото, изтупват се биографии и старателно се прикриват срамните  моменти в тях, повтарят се жестове, форми , реторики, внушения...Не случайно сред часовата поредица за българските родове имаше немалко опуси за комунистическите фамилии след 44-та...За тези наследници на безсрамното грабителство, за тези лакомници на съдбата и галеници на режима, за тези нелепи  синчета и дъщерички, които и Кембридж да завършат,пак не могат да родят собствена идея, да оформят собствено индивидуално движение....Защото зад тях скърцат ръждясалите механизми на предишната власт, която иска да е вечна и чрез тях! 
Няма да е вечна. 
Колкото и да е дълъг мандата на Първанов,колкото и около него да се сбира цялата нелепа, безпомощна, скучна, сива и нагла пасмина от сорта на Гранитски и комитет "Съзидание", Петев, Левчев плюс някои от младите блюдолизци, натурално родени слуги. Колкото и да точат държавни пари за организиране на писателски срещи, колкото и официални метани на властта да правят, техните действия са мъртви. Те могат да преповтарят, но не и да раждат. Цялата реставрация на фигури от миналото  достига такива нелепи размери, такива откровени комунистически цитати, че човек се замисля дали пък крайната йм цел не е именно ексхумацията на Живков и връщането му към реалния живот...Какво очакват тези сенки на миналото, наклякали край властта, окуражавани от нея, напомпвани да реагират по един или друг начин? Че някой ще се заинтересува от тях? Че ще ги прочете, че ще ги хареса, че ще затулят окончателно хоризонта на онуй, що мисли и чете и мисли в България? 
Какви наивници!
 Какви бездарни наивници!
Ще похарчат някоя и друга година време от нашия общ живот  - и това ще е. Миналото и забравата е отворила устата си и те ще потънат там без вест и кост. Защото не осъзнават, че техните реставраторски жестове и действия са вън от времето, затворени в резервата на миналото. Там могат само да идват да те разглеждат, но няма да те пуснат на свобода. Затова да им се порадваме като внезапно оживели реликви от срамното, но необходимо да се помни минало, вместо да ги мразим. Те имат само това свое бездарно и лишено от истинска житейска кауза минало, това е техния прощален поклон. Да им ръкопляскане на прощаване....