ПОД ИГОТО 19.11.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
А може би желанието за демокрация е обсесивно разстройство? Може би безцеремонното и нагло сливане на партийни, общински, икономически и информационни лостове е нормално? При това сред бездиханното гражданско общество на Пловдив, без дори "една пушка да пукне"... А може би може да се живее, без връщането към корените на тоталитаризма и комунизма да докарват физическа болка, реално погнусяване, истински позив да повърнеш... Може би може да се живее извън мисълта, че свободата, разделението на властите, конкуренцията, правото да говориш и протестираш са присъщи на човешкото същество? Може би е възможно да живееш извън новините, извън живота, който те карат да живееш, ограждайки свое малко, спокойно местенце? Но нали, ако емигрираш от основните, присъщи на модерния човек права, ти емигрираш и от себе си? И как ще живееш далеч от себе си? Кой ще те живее тогава?