Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.05.2010 18:24 -
Думи на писателя Емил Андреев за книгата " Карти и географии", казани на премиерата на 20 май в СКЛАДА, София
Картографиране на изящното
или
Сашо С. и сияйната словесност
Когато преди два месеца в София се наложи спасително да представям “Малката светица и портокалите” от Александър Секулов и трябваше буквално за три часа да прочета книгата, аз не предполагах, че тази история на изчезването, задъхваща се от топоси, образи и метафори, ще ме завладее така, че да съжалявам за краткото време, което имах, за да се подготвя за представянето. Все пак, сторих го, но с устно слово, като се опитах да изтъкна с какъв изящен белетрист ще си има работа читателя. Тогава казах, че ако някога пиша есе за творчеството на Сашо, то то непременно ще е именно за тази негова изящност, която Симона Мирчева съвсем справедливо нарича “маниашка” и която дори я кара да левитира, докато чете. Права е жената! Тогава, в София, подхвърлих и работно заглавие за есето в стила на автора – “Сашо С. и изящната словесност”.
Ала ето, че преди две седмици, на бойния празник на труда и в приказното родопско село Косово, Сашо ми подари поетическия си сборник “Карти и географии” и ме помоли да кажа няколко думи за него на днешното представяне тук, във вечния Полвдив, където “часовникът спира и светлината е обла”. Признавам, освен разтърсващата му поема “Лятото и зверовете”, публикувана в списание “Страница”, не бях чел други стихове от Александър Секулов. Е, аз съм само пристрастен към прозата автор и рядко чета поезия, но не бих казал, че нямам своите фаворити сред живите съвременни български поети. Ще спомена само някои от тях, за да добиете представа за вкуса ми: Борис Христов, Иван Здравков, Ани Илков, Румен Леонидов, Божидар Грозев, Юри Лучев... Веднага искам още сега да кажа, че към тези мои любими поети аз с чиста съвест вече мога да добавя и името на Александър Секулов. Това, разбира се, си е мой вкус, но аз мога да го обоснова с факти – а те са стиховете на Сашо, които ме карат да настръхвам, докато ги чета.
Още с началната поема “Лятно време”, посветена на художника на книгата, Димитър Келбечев, започнах да проумявам и кое е разковничето за успеха на белетристичните книги “Колекционер на любовни изречения” и “Малката светица и портокалите”. Такава магическа и изящна проза може да пише само поет, който дръзва да заяви, че “живее с нежността като с роднина”. Звучи дори самонадеяно, но е вярно. И ако романите на Секулов могат с право да се определят като “изящни”, както самият той е заявил в подзаглавието на единия, то за мен стиховете му са сияйни. В тях има много светлина, сол, вода и хоризонти, бяла жега, пръски вечност и сънуващи богове. Какво повече!
Стихотворения като “Гарвани”, “Тиха лирика”, “Храмът” и “Лирична митология” за мен са изключително постижение и се родеят с най-доброто в българската поезия. А циклите “Възхитително и леко” и “Сияен и прозрачен” със своите стегнати четристишия – един особен вид българско хайку, ме накараха да повярвам, че “Във Пловдив е дарба да се завърнеш, дори да не вярваш, че си бъзсмъртен”. Едва ли аз съм, човекът, който може да дава оценки, но целият сборник, брилянтно съставен и отпечатен, е едно възвишено картографиране на изящното. Прави чест на издетелство “Сиела”, че не е щадило средства да произведе такъв книжен продукт, подобаващ на нивото на текста в него.
И още нещо, след като с удоволствие и няколко пъти прочетох “Карти и географии”, аз отново се върнах към “Колекционера” и “Светицата” и чак тогава, признавам, усетих истинската наслада от шеметното и магическо пътешествие на героите в тези два поетични романа, които са рядкост, да не кажа, че няма други такива, в българската литература.
Питам се, какво ли признание ще получи Александър Секулов за своето творчество? Дали “ще стане конник, дявол, смърт и рицар”, както сам той пророкува, или сияйното му словесно съновидение ще го води към все по-магически реалности? Не искам да бъда категоричен, но с подобни книги Александър Секулов вече си е осигурил трайно присъствие в съвременната българска литература, дал е заявка за класичност и думкащите в сърцето му думи едва ли ще му дадат покой, докато е жив.
А сега, като пожелавам на добър час на Сашо и на книгата му, позволете ми да прочета едно от любимите ми негови стихотворения, което е най-сигурното доказателство за моята пристрасност.
Тиха лирика
Най после сам, но и самотен.
Достигнал себе си. И съхранен.
Как тънки са човешките ми кости,
а в клетката им – моят дух смирен.
И не угаснал, а наведен над сърцето,
готов да се съмнява, че съм жив.
Но аз съм още млад. И ето:
наместо да се пръсна – пиша стих.
Простете ми красивата измама,
но аз ви лъжа, че живея тук.
Отдавна в думите ме няма.
И думите са просто празен звук.
Едничкото, което ни остана –
да бъдем безсловесни същества.
А не под яростната ежедневна лава
телата да са вкаменени божества.
Наравно със тревите и пчелите
да следваме космическия ход.
И в тъмното пространство на душите
да бъде тихо.
Като в сън на бог.
Благодаря ви за вниманието!
20 май 2010 Емил Андреев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол