Блогът на podigoto :: Думи на поета Марин Бодаков за книгата "Карти и географии"

Александър Секулов. “Карти и географии”. Стихотворения и поеми. Оформление Димитър Келбечев. ИК “Сиела”. С., 2010, цена 15 лева Събрано? Избрано? Или ранното лирическо лято на Александър Секулов? Сашо продължава да връща нашия любим Пловдив на брега на средиземноморския поетически изказ, да създава палави елегии, да ги заселва с фигури от мъжествена светлина и от женствена сладост... В най-добрите си творби той, влюбен войн, прониква бавно в тялото на Естеството. И наистина, рядкост са родените като него поети, които продължават да обичат и почитат поезията. Затова и стиховете му споделят топлата нега на следобеден сън в Пловдив, разтревожени от появяването и изчезването на имената - и родините. Антологията диша, трепти и сияе между “няма кой да наследи/ името, в което си затворен”, “потопена в миражи/ е вече земята/ на скъпите мъртви бащи” и “Твоят син и морето/ спят в дълбокия мрак. Ти си техният/ бряг”... И така до “Татко. Сине. Приятелю. Александре.” – четири финални обръщения, посредством които поетът постига съгласие между себе си и себе си. Защото в “Карти и географии” има много еротични, елинистични и свободолюбиви строфи, но за мен сега най-красиви са синовните и бащинските стихове (разбира се, става дума и за едно метафизично родство); най-силни са поемите и най-кратките стихотворения. Не мога да пропусна и множеството междутекстови връзки, които лирическият рапорт на Александър Секулов провокира в паметта ми, връзки отвъд модите и амбициите. Тази ранила антология заразява с щастие.

Култура - Брой 25 (2598), 02 юли 2010

Нагоре

Тагове: Марин,