Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2011 19:56 - РЕЧ НА ТАНЯ ПЕТРОВА НА ПРЕМИЕРАТА НА РОМАНЪТ "ОСТРОВЪТ" НА 25 ФЕВРУАРИ В СОФИЯ
Автор: podigoto Категория: Новини   
Прочетен: 3019 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 07.03.2011 19:03


Да се представя: казвам се Таня, не съм литературен критик, нито журналист. Аз съм консуматор на текстове. Последното звено в литературната хранителна верига - просто читател.

Почти не познавам Сашо. Той и книгите му ме намериха преди четири години и то така, както би могло да се случи само в някоя от неговите истории: внезапно, красиво и неслучайно. В една малка книжарница ми “сервираха” неговата “Малката светица и портокалите”. Когато се зачетох, разбрах какво точно ми е липсвало в т. нар. съвременната българска литература. Писах за това в блога си и един ден получих мейл от автора. И досега не ми е съвсем ясно какво намери в текста, който бях написала за книгата му, и честно казано бях леко шашната, когато ме покани да говоря за “Островът” тази вечер. Но както казах, около Сашо няма нищо случайно.

Не зная какво е било вашето детство и единственият остров, на който съм стъпвала е Великобритания. Обаче прекрасно си спомням един друг остров - Острова на детството и всичките щуротии, които правехме, докато живеехме на него, като деца разбира се.

В селото ми, на десетина километра от Пловдив нямаше дървени лодки, нито училище за гмуркане. Съмнявам, че въобще някой от живеещите там може да плува. Но и ние имахме нашите малки тайни, битки, победи и загуби. Когато в летните вечери крадяхме кибрит и картофи, палехме огън до близката горичка и пекохме картофите на фона на ордите комари и миризма на прясно окосена трева и кравешка тор, се чувствахме като слънчеви зайчета в очите на възрастните. Всички бяхме там и всяко наше лято бе поредното “красиво повторение на живота”. Добре ни беше там и точно като Николас, Армандо и Алекс се радвахме на щастливото си корабокрушение  и не искахме никой да ни спасява. Животът все пак рано или късно те “спасява”.

Всъщност самият Сашо спасява. Спасителни са неговите малки хапки думички в стихосбирката “Карти и географии”. Спасителни като острови, пояси, глътки вода за всички в това огромно развълнувано море, в което сме. Там живеят всички онези красиви сутрини, плахи погледи, мързеливи следобеди, сладки аромати, изминати и неизминати пътища, които сме изпитали, изпитваме и ще продължаваме да изпитваме, въпреки набезите на делниците. Това е дневник на пътуващия, на номада, на онзи, който във всеки един момент знае какво да каже, за да осветли деня ви, на Човека отвъд, Човека извън. Най-хубавото е, че всичко, за което Сашо говори е реално и адски близо - Йонийско море съществува, островите в него също, черният сняг по комините на Париж също, както и жълтите пясъци на Мароко, зеленият дъжд на Балканите, площада в Сиена, Пловдив, слава богу, също е там. Всички тези места ни очакват, всички тези картини ни очакват и нямаме оправдание да избягаме от тях; нямаме оправдание да ги пропуснем.

Книгите на Сашо са вашият билет за бягство, и по-опитен водач от него едва ли ще намерите. Лично аз като следваща стъпка и като продължение на историята мисля да отскоча до истинския остров от книгата - Афитос. 

Ако има време бих прочела и някои от любимите ми части от книгата:

В смрачения въздух литват лястовици - сякаш Господ е пощальон, разпилял черно-белите си телеграми.

Всички са тук в красивото повторение на живота. Дори да сме забравили някого , то той няма да закъснее да се появи; без обида ще ни кимне, а в очите му ще се насмешливо-щастливото: “Не може без мен, нали?”

Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно за това най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето , ветровете и мириса на горещите треви, ни подарява светлинна година живот.

Момчетата едва дочакаха лятото, за да се гмурнат във възхитителното безвремие на приятелството.

Той едва ли ще разбере , че има острови, изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство; в малко години от живота си човек може да тръгне с крехката армада на копнежа към тяхното откриване; малцина са мъдри, за да разберат, че пътят е остров; после вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.

Споменът за острови, открити в невинните години, пътуват по вените като тромб светлина; като миньор, осветил с карбидна лампичка тъмните галерии на вените; като трептяща свещ от фенера на Господ, оставен на прага на небето, за да виждаш накъде отиваш.

Така из тетрадката на лятото се търкалят децата - букви, изплетени от светлина, сенки, вятър и семенца. Животът бавно ги срича, а прочетеното видимо му доставя наслада.

На небето Господ правеше хляб и както винаги през юли и август, бе забравил вратичката на пещта отворена.




Гласувай:
4



1. dressy - много
01.03.2011 00:06
красиво представяне,поздравления за Таня, а книгата е изумителна :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: podigoto
Категория: Новини
Прочетен: 772943
Постинги: 244
Коментари: 295
Гласове: 1205
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031