В крайна сметка обаче нямаше как да не продължа да чета – просто ми беше безкрайно интересно, а и ми стана някак по-топло – не само заради това, че се преселих заедно с Николас, Армандо и Алекс на едно окупирано островче в Гърция, но и защото се върнах назад във времето, когато малките жестове и случки имаха съдбовно значение.

Не знам как да определя този роман, защото ако ви кажа, че разказва историята на три хлапета, които успяват да замесят цял курорт в своите приключения, можете да си извадите грешния извод, че ви е минало времето за тази книга. Затова ще ви кажа, че колкото повече време е минало откакто сте били на 13, толкова по-наложително е да я прочетете. Освен това, ако обърнете задната корица, ще видите мъдрите слова на  Недялко Славов , който казва, че това е книга, написана на „прекрасен български език”. И си е така – не само лексикално, разбира се – книгата разказва майсторски и потапя дълбоко в радост, завист, тъга, болка, паника, скръб и… може би любов.

Ранните записвания за море започнаха, така че може би вече се чудите къде да отскочите през юли. Отговорът, макар и някои да го приемат буквално, а не трябва, е: на острова. Истинското значение е, че трябва да сте там, където ще срещнете някой, ще изпитате нещо и ще опитате друго – всичко за първи път през живота си.

Публикувано от Девора
http://bibliotekata.wordpress.com/2011/03/08/ostrovat/#comments