ПОД ИГОТО 17.12.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Комунизмът винаги е разчитал на нещо елементарно - умората на човешкия материал. Изронването на логическите усилия. Привеждането на надеждата. Огъването на вярата в доброто. Прекършването на очакването, че в животът, освен всекидневното зло, е втъкана и нишката на доброто. Не човек, а желязо не е метафора, а научно наблюдение. Става въпрос за фундаменталната разлика между живото и мъртвото. Между онези, които могат да изпитват болка и съмнение и онези, които не могат. Защото неродените, железните, фундаменталните, те не са се родили все още. Те са в утробата на своята идея, тя е техния свят и затова те са недосегаеми. Защото са извън живота. Затова и живота не може да ги победи, а само времето. Само в неговата безразлична крива те ще видят краха на нашето провалено време и своя , в края на краищата, несъстоял се живот. 

хей :)

малко си пообъркал любимия си линк в блогрола :)