Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.04.2008 19:10 -
ПОД ИГОТО 12.4.08
ПОД ИГОТО
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Американските архитекти Аракава и Мейдлин Джинс построиха дом в Лонг Айланд, който пречи на процесите на стареене и практически приближава човека до безсмъртието. Но нима възхищението ни от живота не е заради преброения брой вдишвания, които ни е подарил Господ? Не ни ли е дадена смъртта, за да можем да се успокоим в дългия процес на прекопаване, засаждане, косене и умиране на тревата в небесната градина? Не ли семенцето смърт, посадено в нас, онова малко и зелено стръкче, за което трябва да се грижим, което трябва да пазим, да пренасяме в треперещите се длани, докато най-накрая разцъфне над главите ни в една възхитителна и люлееща се от във вечния вятър пееща корона?
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Американските архитекти Аракава и Мейдлин Джинс построиха дом в Лонг Айланд, който пречи на процесите на стареене и практически приближава човека до безсмъртието. Но нима възхищението ни от живота не е заради преброения брой вдишвания, които ни е подарил Господ? Не ни ли е дадена смъртта, за да можем да се успокоим в дългия процес на прекопаване, засаждане, косене и умиране на тревата в небесната градина? Не ли семенцето смърт, посадено в нас, онова малко и зелено стръкче, за което трябва да се грижим, което трябва да пазим, да пренасяме в треперещите се длани, докато най-накрая разцъфне над главите ни в една възхитителна и люлееща се от във вечния вятър пееща корона?
Търсене
Блогрол
