ПОД ИГОТО 21.7.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Живеем във времена , когато са разнищват и последните нишки на националната тъкан. Последните остатъци от целостта на на нацията се нищят и разпадат под пръстите. Общи национален идеал ли? Социална солидарност ли? Генетично втъкан патриотизъм ли? Надежда за бъдещето ли? Плавно преминаване на знание от поколение в поколение ли? Исторически реализъм и практическо действие? В тихия въздух всичко това се къса от нищото. От голямо и просто нищо. Това гигантско нищо вее хладно и ни изтрива от лицето на земята като нация, като народ, като личности. За коя тънка като паяжина нишчица да се хванем? Която да ни удържи над бездната....