Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.11.2008 17:40 -
МАЛКАТА ТРИУМФАЛНА АРКА
ПОД ИГОТО 24.11.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Ватикански вестник прости на английският певец Джон Ленън за изказването му преди четири десетилетия, в което се казва, че Бийтълс са по-известни от Христос. Прошката е малката триумфална арка на истината, през която може да мине единствено сърцето, но не и историята. Джон Ленън е отдавна сред ангелите, свири рокендрол, гледа иронично през кръглите си очила и не се интересува от папските дела на земята. Живите имат сметки за оправяне с мъртвите, те не могат да намерят спокойствие в дните си. В ежедневните си битки с миналото човек някак неусетно преминава през живота си. Но нали не може всичките ти дни да преминават в разправа и саморазправа с миналото? Защо историята така ядно ръфа тялото на настоящето? Дали не живеем, за да се помирим с историята, докато животът ни самият се превръща в история?
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Ватикански вестник прости на английският певец Джон Ленън за изказването му преди четири десетилетия, в което се казва, че Бийтълс са по-известни от Христос. Прошката е малката триумфална арка на истината, през която може да мине единствено сърцето, но не и историята. Джон Ленън е отдавна сред ангелите, свири рокендрол, гледа иронично през кръглите си очила и не се интересува от папските дела на земята. Живите имат сметки за оправяне с мъртвите, те не могат да намерят спокойствие в дните си. В ежедневните си битки с миналото човек някак неусетно преминава през живота си. Но нали не може всичките ти дни да преминават в разправа и саморазправа с миналото? Защо историята така ядно ръфа тялото на настоящето? Дали не живеем, за да се помирим с историята, докато животът ни самият се превръща в история?
Търсене
Блогрол