Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
16.12.2008 16:20 -
В КРАЯ НА КРАИЩАТА, НЕСЪСТОЯЛ СЕ ЖИВОТ
ПОД ИГОТО 17.12.08
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Комунизмът винаги е разчитал на нещо елементарно - умората на човешкия материал. Изронването на логическите усилия. Привеждането на надеждата. Огъването на вярата в доброто. Прекършването на очакването, че в животът, освен всекидневното зло, е втъкана и нишката на доброто. Не човек, а желязо не е метафора, а научно наблюдение. Става въпрос за фундаменталната разлика между живото и мъртвото. Между онези, които могат да изпитват болка и съмнение и онези, които не могат. Защото неродените, железните, фундаменталните, те не са се родили все още. Те са в утробата на своята идея, тя е техния свят и затова те са недосегаеми. Защото са извън живота. Затова и живота не може да ги победи, а само времето. Само в неговата безразлична крива те ще видят краха на нашето провалено време и своя , в края на краищата, несъстоял се живот.
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ
Комунизмът винаги е разчитал на нещо елементарно - умората на човешкия материал. Изронването на логическите усилия. Привеждането на надеждата. Огъването на вярата в доброто. Прекършването на очакването, че в животът, освен всекидневното зло, е втъкана и нишката на доброто. Не човек, а желязо не е метафора, а научно наблюдение. Става въпрос за фундаменталната разлика между живото и мъртвото. Между онези, които могат да изпитват болка и съмнение и онези, които не могат. Защото неродените, железните, фундаменталните, те не са се родили все още. Те са в утробата на своята идея, тя е техния свят и затова те са недосегаеми. Защото са извън живота. Затова и живота не може да ги победи, а само времето. Само в неговата безразлична крива те ще видят краха на нашето провалено време и своя , в края на краищата, несъстоял се живот.
Търсене
Блогрол