Мълния бе паднала преди 27 години върху жицата на телеграфа във Баия, малко селце отвъд пристанището за въглища в Солун и оттогава машината работеше рядко. Новините пристигаха на части, та се налагаше телеграфистът Спирос  Кацинас да ги дописва. Понякога пристигаше само началната част от веста, друг път отделни думи от нейния край. Спирос  старателно изписваше новината докрай, поправяше неволно допуснатите грешки, допускаше други от удоволствие да измисля и предаваше съобщението нататък. Веднага след това разпечатваше веста на тясната хартиена лента и я залепваше в дебелата, подвързана с телешка кожа тетрадка. След неочакваното му изчезване  в късния март на 2008 полицейския инспектор Александрос  С. намери цял дървен шкаф със старателно подредени по години и месеци колекции от новини, сътворени от ръката на невинния, но безследно изчезнал телеграфист, надписани с химически молив:” До Господ.  Провинцията. „

Изследователите Лиджи Чи и Пуликъл Аджаян са създали най-черния материал в света, отразяващ едва 0.045 от попадащата в него светлина, съобщиха информационните агенции. Някъде там, в ядрото на въглеродните наночастици, учените не може да не са скрили и прашинка  отчаяние, частичка нашенско неверие, късче балканско разрушение...Там е и финия прах от въглена на общия ни живот, с който ние все се рисуваме като ангели. Именно тези примеси дават онази разлика от абсолютната нула. Това са непроменимите частици на нашето съществуване, които отразяват световната светлина, правят ни видими за другите и така незабележими за самите нас. Балканецът - тази тъмна част на човечеството, която прави видима светлината.

Хоризонталното положение влияе изключително полезно на работоспособността на мозъка, твърди доктор Дарен Липницки от факултета по физиология на Австралийския национален университет. Ако знаеше това преди повече от 20 века, човечеството никога нямаше да направи фундаменталната  грешка с труда и все още щастливо щеше да лежи под някоя кокосова палма със безпаметно щастливи очи. Природата щеше да е опазена и прекрасна, а човешкото нямаше да изчезва заедно с рибите, птиците, насекомите, растенията, дърветата,ледниците и облаците...Господ ни е подарил щастието да мързелуваме, но кога и за какво сме Го послушали ?

Служителите на японската маркетингова компания "Hime & Company" могат да ползват платен отпуск от един ден след раздяла с любим човек, предаде Ройтерс. В южните ширини на Европа само първия ни запой от любовна мъка ще е някъде около месец, без да броим махмурлука след това. Ако пък края на махмурлука съвпадне с коледните и новогодишни празници, вече направо става дума за началото на пролеттта. Тя, от своя страна, е убийствено неподходяща за работа с тези напъпили зелени клонки и лек топъл ветрец. След което идват горещините, които пък всяка година започват все по-рано с климатичните изменения. Подходящо време за почване на работа е началото на есента, но точно тогава пък се навършва годишнина от раздялата. След което започват доживотните празнества в нейна чест.

Изследователи от университета в Богота установили, че в ситуация на флирт жените изгарят 95 килокалории, докато мъжете само 79. Енергозагубите при жените се реализират във фазите обличане, първи поглед, флиртуване с очи, недомлъвки и разговор, докато мъжете губят единствено в дисциплината вербално предложение. Там резултатът е 96 килокалории срещу едва 37 на слабия пол. Научните изследвания идват да покажат, че жените първо си задават въпроси, а после действат, докато при мъжете е обратното. Жената явно преминава към автоматизирани действия след взимане на Решението, минава в "спящ" режим с аеродинамична стойка, докато при мъжа съпротивлението и загубата на енергия рязко скача. И продължава да расте ежедневно. За жената битката е спечена, а мъжът тепърва започва да губи войната.

Пускането на най-мощният ускорител на частици в Швейцария ще направи възможно да се пътува във времето, съобщиха руските учени Арефиева и Волович. Самите ние живеем във възможно най-бързо ускорилото се и ускоряващо се време в историята на цивилизацията. Бързината, с която се носим през пейзажи, събития, вещи, животи, смърти и познание, почти ни разпада на атоми, превръща ни в кратък миг светлина ,захвърлена между бездните на две тъмноти. Но ние трябва да направим онова усилие, която осмисля живота - трябва да можем да се съпротивляваме на бързината, трябва да можем - макар и рядко - да се превръщаме в мързелив слънчев пловдивски лъч, пронизал следобеда.

Индонезийският съвет на ислямските улеми забранили Празника на влюбените, защото провокирал към алкохолизъм и други неморални действия. Още по-радикално би било да се забрани любовта, по чийто безрасъден склон летят шейните на влюбените, следвани от звъчетата на всепозволената аморалност. Крайно решение е да се зачеркне и любовта, която така неразумно ни отвежда към мисълта за Бога. И, всъщност, не е ли самия Бог онзи или онова, което така притеснява всякакви служители в негово име? Не е ли Бог, което трябва да бъде зачеркнато, премахнато, лишено от основание, за да настъпи техният мир, мирът на служащите му? Мир без Него.

Намериха тялото на мъртвия двегодишен Божидарчо на 5 километра от мястото, където преди два дни го е забравил собствения му баща. Пет километра това малко вързопче от крехки костици, тънки жили, слаби мускули и огромна, непосилна жажда за живот е пълзяло сред студа, вятъра и жестокостта. Пет километра то е отказвало да скъса нишката на живота, свързваща го със създателя му. Пет километра ангелските му криле са се влачили по замръзналата земя, дъха на устните му е замръзвал заедно със сълзите му, но то не се е предавало, за да не нарани своя баща. Да не му причини болка със своята незаслужена смърт. Сега Божидарчо е добре. Сега Божидарчо лази в скута на Господ и бърше с прозрачните си пръстчета огромните му, непоносимо тежки сълзи.

58 годишният британски водопроводчик Джон Петигрю е започнал да вижда всичко около себе си в синьо след предозиране с виагра, написа Сън. Таблоидът не съобщава най-важното - реализирани ли са успешно хапчетата и в какъв цвят вижда след това жената. Защото, ако жената вижда света в черно, то на Петигрю няма как да му е светло, даже синия цвят е възможно най-добрия изход от ситуацията. Ако ли пък й се привиждат ангелски селения и чува сватбени маршове, то е естествено на мъжа да започне да му се смрачава откъм синия спектър към черното. И докато мъжът има нужда да вдигне егото си, за да отнесе жената в рая, то жената вдига мъжа си и го отнася в къщи.

Стейси Хералдс от Кентъки, висока 72 сантиметра, роди здраво момче, дълго 46 сантиметра. Само през децата си ние имаме последен шанс да надникнем в огледалото на времето. Зад нас ще прозират силуетите на нашите бащи и майки, а пред нас ще се изправят наследниците, онези, които ще носят вините и несъвършенствата ни. Зад нас ще е дългът, който никога няма да платим, пред нас - дългът, който ще плащаме доживот. И когато нашите деца и нашите родители се погледнат през прозрачните ни силуети, ние трябва да се постараем, всячески трябва да се постараем, времето в нас да бъде слънчево и тихо.

Кметът на френското село Сарпуран забрани да се умира на територията му, защото не достигали места в гробището, предаде агенция Франс прес. Нека заповядат у нас тогава. Ще седнат на селската маса с новодошлите от изгорелия влак край Червен бряг, ще ги посрещнат приятелите им от моста край Бяла, ще вдигнат наздравица за края на дългия им път войничетата от Казичене, ще им помахат през прозореца ангелите от Лим, ще им се усмихнат децата от "Индиго"... Навън внезапно ще завали сняг. Няма как да не завали сняг. Обезателно ще завали дълго, примирено, като внезапно замръзнали във въздуха въздишки. Ще вали докато покрие калната земя, жестоките стобори, уплашените небеса, примирения въздух, затихващите удари на сърцето. И тогава те ще размразят с дъх заскреженото стъкло, за да видят навън своята чиста и бяла родина.

Метеорит падна в сухото корито на река край перуанско село и в кратера му се образува малко езеро от подземна вода. А може би свистящия галактически камък е само капка от бавната река на времето, в която ние се движим така блестящи и триумфални. Може би там, в млечните му и далечни бързеи се стрелка и сребърната сянка на нашето човечество. Преплитат се очертанията на далечни животи, непостижими любови, синапени зърна и въздишки на глухарчета се преобръщат , докато времето така продължително празнува себе си. И ние сме там, на дъното на пресъхналата река. Докато една голяма трохичка не падне от трапезата на Бог, не заседне в окото ни и не избликне онази така дълбока подземна тъга на душата по самите нас си.

Първият виетнамски спътник ще бъде изведен в орбита на 12 април от космодрума в Куру, Френска Гвиана, докато у нас откраднаха за претопяване метални части от топовете, защитавали Шипка. И докато виетнамците леят от стоманата космически щит, за да влезат в историята, ние претопяваме историята, за да залостим с груб слитък входа на цивилизацията. Под конопената триъгълна шапка блясват любопитните очи на народ, за когото традицията и наследството са като въздуха и водата за всяко живо същество, а под рунтавия калпак на българина чернее мрачия поглед на човек, който и за 200 години няма да направи това, което други народи постигнаха само за  20-30. И докато шапките на виетнамците ще просветват из Млечния път, ние тука ще нахлупваме козинявия калпак ниско над ушите, та да гинат бълхите  от горещината и смрадта.

88-годишният германски пилот Хорст Риперт е решил да разкаже в книга как през Втората световна война е свалил над Тулуза самолета на Антоан дьо Сент-Екзюпери, автора на книгата "Малкият принц". Ето как истината не може да победи въобръжението, споменът не наранява бъдещето, жестокостта на факта не убива красотата. Защото ние знаем, че авиаторът-писател и неговия малък принц не са полетели към морето в надупчения от куршуми метален ковчег на разузнавателния им самолет. Те просто са вдигнали очи и са видели върху светлосиния хоризонт надигащата се буря на материалността, изплуващия силует на човешкото самодоволство, тътнещия крах на общите надежди, непрестанния марш на диктатурите, изкусителното прелъстяване на свободата... И са оставили самолета им да излезе извън картите, извън видимите светове, където розите все още плачат , а лисиците все още се приближават към хората.

Италианският шофьор на ТИР Гаетано Бастианели заведе дело срещу бившия собственик на къщата си, че не го е предупредил за наличието на призраци в нея.Каква илюзия е, че сме новодомци в този свят! Дори когато костите ни още са прозрачни и крехки, а мислите - детски и безтегловни, ние обитаваме стари замъци, в които нощем прелитат прилепи и сенки четат съдбата ни отзад напред. Животът ни изтича неусетно, докато се изкачим по дървените стъпала до последния етаж, докато отворим някой и друг забравен шкаф, докато събудим част от спомените на онези, които са ни обитавали преди. И тогава се отваря последната врата и виждаме призрака, в който ще се превърнем в осъществимото бъдеще.

Александър Секулов